ПРОТИВОПРА̀ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Юрид. Който не съответства на правото или е забранен от закон или друг правен акт; противозаконен, незаконен. Доставчиците, които съхраняват чужда информация, не носят отговорност за съдържанието и дейността на получателя на услугата, в случай че не са знаели за противоправния ѝ характер или не са били известни фактите, които правят въпросната информация или дейност противоправна. Кап., 2006, бр. 14 [еа]. Квинтесенцията на действащата правна уредба на прекъсването на бременността в Германия се съдържа в широко известната формула, според която абортът е „противоправен, но ненаказуем“. ДП, 2003, кн. 51 [еа]. Противоправни действия. Противоправно поведение.