ПРОТИВОПРА̀ВНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. 1. Отвл. същ. от противоправен.
2. Юрид. Качество на престъпното деяние, изразяващо се в противоречие между него и правната норма. Противоправността е една от предпоставките за наказуемост.
