ПРОТИВОРАКЀТА ж. Воен. Управляема ракета, предназначена да унищожи изстреляна от противник ядрена или конвенционална ракета преди тя да достигне целта си. Планира се създаването на пунктове за базиране на противоракети в Полша. Мон., 2006, бр. 2586 [еа]. Русия има стратегически ракети в Козелск. .. Заплахата от тях може да бъде отстранена, ако се разположат противоракети възможно по-близо. Тогава американците ще могат да прехващат руски ракети още в началната отсечка от траекторията им. Мон., 2006, бр. 2586 [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)