ПРОТИВОРЕЧЀНЕ ср. Отгл. същ. от противореча и от противореча си; противоречие. Ще дойдеш ти, очакван ден / .. / И в умиление тогаз — / безплътен дух — ще плача аз / самси над своя труп студен... И ако в този копнеж за последния ден и в ужасите и студените тръпки от призрака на смъртта („Смъртта“) има някакво противоречене, то е един парадокс в човешката природа, в човешките чувства. Б. Ангелов, ССБЯ [еа]. Детето се противопоставя на възрастния с предизвикателства, систематично непослушание и противоречене. Цв. Тодорова, СС [еа]. Към искане сметка от Бога, трябва да сме непредразположени. Ние трябва да се въздържаме не само от противоречене или запитване, а дори въобще от говорене или мислене по това. ПБ [еа]. Не смятам, че е особено мъжкарско да противоречиш заради самото противоречене, това по-скоро е хлапашко! Δ Възрастта на дързостта е твърде позната. Характеризира се със противоречене, грубо отговаряне Тази възраст обикновено започва около осми клас.