ПРОТИВОРЕЧЍВОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от противоречив. Някои оценки в критиката му [на Л. Тенев] хвърлят в недоумение читателя със своята противоречивост. Т, 1954, кн. 6, 47. Противоречивостта на Толстой трябваше да се обясни. Г. Бакалов, Избр. пр, 553-554. Съгласуваността и противоречивостта на интересите между дребни и средни еснафи и собственици изобщо бе едно подвижно състояние. Ив. Хаджийски, БДНН II, 61-62. Вътрешна противоречивост.