ПРОТИВОСТОЀНЕ, мн. -ия, ср. 1. Книж. Отгл. същ. от противостоя и от противостоя си; противостояние. Етническата конфронтираност във въпросния тип четиво винаги се оказва в ролята на лесна и еднозначна материализация на противостоенето добро — зло, красиво — грозно. И. Пелева, ИН [еа]. Мнозина са притеснени от развитието на отношенията със семейния си партньор. Тази тенденция на разногласия и противостоене може да продължи по-дълго, ако не овладеете ситуацията, преди да е станало прекалено късно. С, 2005, бр. 4621 [еа]. Не вярвам кой знае колко в прякото въздействие на поезията върху обществото. Особено във време на противостоене, като това, в което живеем. Дем., 2001, бр. 141 [еа]. — Тук се очерта по едно време едно доста неприятно противостоене между Академията и висшите училища. Култ., 2004, бр. 24 [еа]. Политическо противостоене.
2. Астрон. Противостояние, опозиция. Няма съмнение, че при следващото благоприятно противостоене (март 1972 год.) към тази планета ще полети друга „Венера“, която ще ни достави още по-пълни данни. АК, 1971, бр. 1, 14.