ПРОТИВОТА̀НКОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Воен. Който е предназначен да поразява и унищожава противникови танкове и бронирани машини. Шестте севастополски матроси .. притиснали противотанкови бомби до гърдите си, хвърлили се под гъсениците на железните чудовища и не ги пропуснали напред. О. Бояджиев, П, 48-49. Защитникът грабна противотанковия си автомат и удари четвъртия танк. А. Каралийчев, С, 147. Противотанкови снаряди. Противотанкови мини. Противотанкова артилерия. Противотанкова батарея. Противотанково оръдие. Противотанкова управляема ракета. // Който е предназначен да спира или да забавя движението на противникови танкове. Прочутият Тракийски военен терен, укрепен с бункери, .., минни полета и противотанкови ровове, прие своите бранители още с разпалването на първите военни огнища в Европа. Д. Вълев, 3, 17. Противотанково заграждение. Противотанкови препятствия.