ПРОТИВОТО̀К, мн. няма, м. Физ. Техн. Срещуположно паралелно движение на флуидни потоци (течности, газове и др.), прилагано в топлообменни, очистващи и др. устройства; противотечение. Противоп. правоток. В него [топлообменника] са поставени тръби, между които се движи нереагиралата газова смес. Тя се загрява от излизащата реагирала вече гореща газова смес, която се движи по тръбите в противоток. Хим. XI кл, 1965, 31. Хлороводородът и водата [в абсорбера] се движат в противоположни посоки. .. Осъществява се .. принцип на противотока. Хим. VII кл, 1965, 92. Мокро очистване на газовете се извършва в оросителни кули. Неочистеният газ и течността се движат в противоток. Хим. XI кл, 1965, 137.