ПРОТИВОУ̀СТАВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Който нарушава правила, положения, изисквания, определени в устав, който е в противоречие с някакъв устав. Стотелов — озлобен, унижен и без кураж, разказа на съда за противоуставната дейност на юнкерите. Д. Добревски, БКН, 266. Боян не протестира, макар начинът, по който го наказваха, да беше противоуставен. Л. Дилов, ПБД, 149. Противоуставно решение. Противоуставни деяния. Противоуставно положение.