ПРОТИВОЦЪРКО̀ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Книж. Който е насочен срещу идеологията или практиката на християнската църква. Едни от недоволните .. се увличали в ересите — противоцърковни движения, насочени срещу светските и духовни експлоататори. Ист. VI кл, 28. Векове преди Лутер на Изток се ширеха ереси .. Изтокът имаше цяла своя противоцърковна книжнина, пренасяна тайно, лист по лист на Запад. В. Мутафчиева, СД, 127. Други апокрифи по начало не са съдържали нещо определено противоцърковно, затова самата църква е била към тях снизходителна. Д. Петканова, СБЛ [еа].
– Друга (остар.) форма: п р о т и в о ч е р к о̀ в е н.