ПРОТИВОЧУ̀МЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. Мед. Който е предназначен да предпазва от заболяване или служи за лечение от болестта чума. При работа с чумни бактерии той се заразява случайно, заболява от чума и успява да се излекува с произведения от него противочумен серум. М. Георгиев и др., ИМНБ, 200. Противочумен препарат. Противочумна ваксинация на свинете.


Източник: Речник на българския език (онлайн)