ПРОТИВОЯ̀ДИЕ, мн. -ия, ср. Книж. 1. Остар. Противоотрова (в 1 знач.). Опитват да определят от каква природа са тия отрови и да им намерят съответно противоядие. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 69. Всите соли на тоя метал [медта] са отровни. Най-добро противоядие от тая отрова е сахар разтопен във вода като медовина. Д. Мутев, ЕИ, 132. Лекарят се оттегли да приготви едно противоядие, .., и то не бе друго освен цяр от разтопени зърна кафе. БКн, 1859, кн. 1, 93.
2. Прен. Средство за защита от нещо, противодействие на нещо, обикн. нежелателно, вредно, лошо; противоотрова. На благочестието се гледа като на противоядие против разнообразните съблазни. О, 1977, кн. 11, 17. Илюзията, красивата лъжа — това беше противоядието на отровата в живота! А. Гуляшки, Л, 56. Където и да отида, аз нося в себе си стронций страх .. Любовта е най-силното противоядие срещу стронций страх. Бл. Димитрова, ПКС, 299-300. Горделивите — / ние — / не питаме никога. / .. / Няма за нас лекарства! / Няма противоядия. / Мълчаливо, но царствено / умираме. Млади. М. Башева, НДЛ [еа].