ПРОТЍЧАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от протичам1. При протичане на ток по проводника стрелката се отклонява, а при прекъсване на веригата — стрелката се връща в първоначално положение. Физ. VII кл, 1982, 60. Организмите използуват вещества от околната среда, .., получават енергия за протичането на жизнените процеси. Биол. IX кл, 1981, 47. Любовният трепет .. ме кара да се вслушвам в протичането на времето в себе си. Бл. Димитрова, ПКС, 175. Протичане на заболяване. Протичане на бременност. Протичане на покрив. Протичания на токове. Протичания на дигите край Дунава. Протичане от превръзка.


Източник: Речник на българския език (онлайн)