ПРОТЍЧВАМ, -аш, несв.; протѝчам2, -аш, св. 1. Прех. Изминавам, преминавам някакво разстояние с тичане; пробягвам1. Хората се изпокриха в къщите, по улиците протичваха стражари и цивилни полицаи. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 289. Наведе се да разгледа раната, но кучето отстъпи, протича двайсетина крачки и пак клекна. О. Василев, ЗЗ, 15. Тя се впусна да тича .. към дома на Стамат. А Стамат живееше в самия край на селото. Трябваше да протича дотам повече от километър. А. Гуляшки, МТС, 205-206. — Но как ще излезем? — сърдито попита капитанът с дългото лице .. — Аз ще държа барона, а вие протичайте, но по-бързо — не мога дълго да го държа! Б. Мисирков, Избр. пр II, 1984 (превод) [еа].
2. Непрех. Разг. Започвам да тичам. На две годинки детето протича. протичвам се, протичам се страд. от протичвам в 1 знач.