ПРОТЍЧВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от протичвам и от протичвам се. Първата година е страхотна, спокойна, всичко е във ваши ръце. Но не мислете, че ви чака прохождане, протичване, криза на проговарянето с ужасни капризи. Ю. Анастасов, ПГ [еа]. Младежът не мислеше да спи, тичаше почти цяла нощ, но това за него беше нормално протичване, не обичаше да спи и, за да си запълни времето, тренираше.