ПРО̀ТКА ж. Диал. 1. Малка врата, портичка на ограда към улицата. Вратнишката протка се отвори и се подаде един белобрад старец със сини шалвари. Ц. Гинчев, ГК, 265. Не забравиха и силата на магиите: пред много протки увиснаха чудновати китки. Й. Йовков, СЛ, 165. През външната протка ся влязваше в една малка градинка. П. Р. Славейков, ЦП I (превод), 28.
2. Малка врата на ограда между два съседни двора; комшулук. Били се сговорили с Милка да го пусне от долната протка. П. Тодоров, Събр. пр II, 366.