ПРОТОБЪ̀ЛГАРИ мн., ед. (рядко) протобъ̀лгарин м. Истор. Прабългари, първобългари, българи (в З знач.). Част от балканските славяни .. заедно с протобългарите на Аспарух, станали основатели на българската държава. Пр, 1952, кн. 5, 84.
