ПРОТОВЕСТИА̀РИЙ, -ият, -ия, мн. -ии, м. Истор. 1. Само ед. В средновековна Византия и в българската държава през XII–XIV в. — титла на висш държавен служител, който завеждал финансите и надзиравал царската хазна.
2. Лице с такава титла. Царският протовестиарий Раксин заключи ковчезите със златни ключове и ги предаде тържествено .. на младоженката. Ст. Загорчинов, ДП, 30. Царските приходи завеждал протовестиарият. Ист. X и XI кл, 74.
– От гр. πρωτοϐεστιάριος.