ПРОТОДЯ̀КОНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Църк. Прил. от протодякон. А колкото за протодяконския чин, трябва да ся забележи, че него в гръцката черкова не е имало. З. Петров и др., ЧБ (превод), 59.


Източник: Речник на българския език (онлайн)