ПРОТОЗО̀И мн., ед. (рядко) протозо̀й и протозо̀я м. Зоол. Едноклетъчни животински организми, по-големи от бактериите и с по-сложно устройство на клетката; първаци. Летливите фитонциди от листата на елхата убиват протозоите за 5-7 минути през май — юни. Пр, 1953, кн. 1, 52. Болестотворните микроби, вируси и протозои причиняват грипа, скарлатината, дифтерията, маларията и др. Л. Митов и др., ВБ, 18. От безгръбначните животни в народния парк „Витоша“ се срещат камшичести протозои. М. Тошков и др., НР II, 26. Медикаментът е активен срещу някои бактерии и протозои. Чревни протозои. Свободноживеещи протозои. Паразитен протозой. Вътреклетъчен протозой.