ПРОТОИНДОЕВРОПЀЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Езикозн. Който се отнася до индоевропейския праезик. Най-вероятно наставката –мер има протоиндоевропейски произход и означава ‘човек, мъж’. Ив. Танев, ЕСИН [еа]. Протоиндоевропейски език. Протоиндоевропейска етимология. Протоиндоевропейско езикознание. Протоиндоевропейски думи.
2. Който се отнася до първоначалната индоевропейска общност. Протоиндоевропейско население. Протоиндоевропейски бит.