ПРОТОЙЕРЀЙСТВО, мн. няма, ср. Църк. Служба, сан на протойерей. Негово Светейшество и Св. Синод повишиха в протойерейство енорийския свещеник отец Груйо. Δ На Димитровден Русенският митрополит отслужи света литургия и отличи с протойерейство енорийския свещеник.


Източник: Речник на българския език (онлайн)