ПРОТОКЕЛИО̀Т м. Истор. 1. Само ед. В България през XIII — XIV в. — титла на придворен болярин, който е началник на прислугата на владетеля.
2. Лице с такава титла. Влезе протокелиотът Драган и обади: — негово величество заповяда да вечеряте. Ив. Вазов, Съч. XIII, 164. — От кое вино ще кажеш да сложим най-първен, протокелиоте? — говореше слугата през нос. Ст. Загорчинов, ДП, 365. Черкувахме се в царската черква зад двореца и в патриаршеската, дето на големите празници се черкуваха самият цар, великият примикюр, кастрофилаксът, протокелиотът, протовестиарият и всички сановници. Ем. Станев, А, 13-14.
– От гр. πρωτοκελλίωτης. — Друга форма: п р о т о к е л и о̀.