ПРОТОКО̀ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който се отнася до протокол (в 1 знач.). Чингелов топна перото в голямата мастилница, дигна протоколната книга и я занесе на председателя, показа му де да се подпише. Д. Талев, ПК, 60. — Но дали все пак — казвам — има протоколно решение, щото тъкмо на мен да бъде възложена тази задача? СбСт, 271. Притворил [Горския] очи, заслушан в гласовете на заседанието, .., в драскането на протоколния молив. В. Попов, Избр. пр, 65. // Който излага дословно конкретна информация. При всяка среща тя му разказваше за работата си в университета, за това — кой от професорите как се проявявал .. Това беше протоколен разказ, осведомителен бюлетин. А. Гуляшки, Л, 502. Като бе спазил външната строго протоколна форма, отговорният работник съвсем искрено бе разказал за много свои служебни недоумения и болки. П. Незнакомов, СНП, 7. Протоколна дописка. Протоколна информация.
2. Който е съобразен с правилата и нормите на протокола (във 2 знач.). Протоколната, чисто официална част бе в грижите на Министерството на информацията. К. Константинов, П, 63. Протоколен ритуал. Протоколно посещение. Протоколно обръщение. Протоколни задължения. Протоколна практика. // Който е присъщ, свойствен на протокола (във 2 знач.). При всеки случай .. той прави усилия да не усложнява обстановката с парадни условности, протоколна помпозност и се държи естествено, непринудено, човешки. Ал. Гетман, ВС, 260. Навън валеше ситен сух сняг, .. и въпреки протоколната въздържаност, гостите ни съвсем по човешки разтриваха ръце .. и тупаха с крака в предверието за събличане. Й. Попов, МДВ, 16. Ето и зрителната зала. .. Времето беше топло .. Много хора си бяха съблекли горните палта. Американците обичат удобството и не държат на протоколното приличие. Г. Белев, КВА, 274.