ПРОТОКО̀ЛНО нареч. 1. Без наличие на заинтересованост и лично отношение, само за да се спази изискване на протокола (в 4 знач.), етикета, да се изпълни някаква норма; формално, за форма. Високият гост се видя протоколно за 5 минути с областния управител. Мон., 2006, бр. 2554 [еа]. Тази вечер трябва да присъствувам протоколно на някаква изложба, която въобще не ме интересува, но какво да правиш, дълг. Й. Попов, СЛ, 152. „Левски“ ще брани авторитета си и няма да изиграе протоколно днешния мач, гарантира треньорът на „сините“. Мон., 2005, бр. 2424 [еа]. // Формално, за спазване на общоприетите обноски, без влагане на чувства. — Вие сте много красива, госпожице — учтиво каза той. — Благодаря! И от двете страни думите звучаха протоколно. Италианецът не се интересуваше от нея като жена. Д. Петрунова, ОП [еа].
2. По начин, който наподобява стила на служебен протокол (в 1 и 2 знач.); документиращо. По-късно разбрах, че започнал съвсем протоколно с въпросите: от какво семейство произхожда. Р. Балабанов, ТБК, 4. Даже смъртта на Гоце Делчев .. е разказана почти протоколно, без никакъв чувствен примес. Т, 1941, бр. 212, 1.