ПРОТОМА̀ЙСТОР м. Остар. 1. Главен, старши майстор, който е началник, управител на занаятчийска задруга; първомайстор, устабашия. Градските първенци и аазите беседваха с протомайсторите по общинските дела. Ст. Дичев, ЗС I, 72. Някой си българин из София, .., като протомайстор .. е имал под ръката си 2000 души българе работници. НБ, 1876, бр. 22, 86.
2. Ирон. В съчет. с предл. п о и същ. Човек без умения, неспециалист в дадена област (означена от съществителното). Разумява се, господин Тра-ла-ла, като протомайстор по пението, трябваше той да даде тонът на цялата музикална вечеринка. Ив. Вазов, Съч. XII, 96. Тези протомайстори по всяка ука [наука] / .. / са днес предприемачи монополни / на обработванието на всяка / симпатия и обич всенародна! Ст. Михайловски, Мис., 1896, кн. З—4, 188.
– От гр. πρωτομαστορας.