ПРОТО̀Н м. Физ. Хим. Устойчива елементарна частица с положителен електрически заряд, която е съставна част на всяко атомно ядро и чийто брой в него е равен на поредния номер на съответния химичен елемент. — Най-простият атом, Ради, това е водородният атом. Той се състои от ядро, наречено протон, около което обикаля само един електрон. Г. Томалевски, АН, 234. Атомът е сложна постройка, образувано от едно централно ядро, съставено от протони и неутрони и от допълнителни елетрони, които се движат около ядрото по концентрични кръгови пътища. Хим. VII кл, 1950, 64.
– Англ. proton.