ПРОТОПЛА̀ЗМА, мн. няма, ж. Биол. Жизнеспособно основно вещество на всяка жива биологична клетка, което съдържа хранителни вещества, соли и предимно вода и включва ядрото и други структури на клетката. Главни и постоянни части на клетката са протоплазмата, ядрото и клетъчната обвивка. Анат. VIII кл, 8. Протоплазмата е носител на жизнените процеси. По външен вид тя е полутечно пихтиесто, полупрозрачно вещество. ОБиол. Х кл, 7. От белтъци е образувана протоплазмата, основата на клетките, от които са изградени организмите както на растенията и животните, така и на човека. К, 1963, кн. 3, 10.
– Нем. Protoplasma.