ПРОТОПО̀П, мн. протопопо̀ве, м. Църк. 1. Титла на свещеник — старши по чин свещеник, поп; протойерей.
2. Свещеник, поп с такава титла; протойерей. Дванадесет църкви в турско време, когато много по-големи градове [от Асеновград] са петимни за една, .. Та това е цял Ерусалим с попове, протопопове. Н. Хайтов, А, 18. Според както е наредено в завещанието, учението .. трябва да ся преподава от протопопа на селото, в което ще има училище. АНГ I, 20.
– От гр. πρωτόπαπας.