ПРОТОРЕНЕСА̀НС, мн. няма, м. Изк. Етап в развитието на италианското изкуство (XIII и XIV в.), който предшества Ренесанса; Предренесанс. Художничката в Италия през 1931 г. се съсредоточава над Ренесанса, проторенесанса, предакадемичното изкуство, над „примитива“, както често го нарича. С, 2004, бр. 4303 [еа]. Овладяла неокласицизма, тя [художничката В. Н.] .. съсредоточава вниманието си към Проторенесанса. Иска да пие от неподправените достижения на изкуството. ЛФор., 1999, бр. 20 [еа]. Италианският тринадесети век турил началото на Проторенесанса с неговите безбройни местни художествени школи, в които се разраствали реалистичните тенденции на живописване. Н. Кесаровски, ПЗ [еа].