ПРОТОСЕВА̀СТ м. Истор. 1. Титла на висш представител на аристокрацията във Втората българска държава (XIII и XIVв.), изпълнявал военноадминистративни задължения. Дария беше от висок болярски род, сестра на великия протосеваст Раксина. Ив. Вазов, Съч. XIII, 100.
2. Лице с такава титла. Горе, на площадката на новата манастирска кула, .., седеше Хрельо — протосеваст и господар на Струмишката крепост. П. Константинов, ПИГ, 14. В това послание се заповядваше от името на царя на протосевастите, севастите, малките боляри и селските кметове „да услужват на любезните царски гости с .. всичко, щото е нужно“. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 169.
– От гр. πρωτος и σεβαστός ‘многоуважаван’.