ПРОТОСЍНГЕЛ м. Църк. 1. Длъжност помощник на владика, епископ или митрополит, изпълнявана от монах с висок чин. След един месец той бил архимандрит и поел службата протосингел на Доростолочервенската митрополия. Г. Константинов, ПР, 54-55. Дядо Иларион, сегашний Кюстендилский митрополит, по онова време беше архидякон при Неофита и изпълняваше временно службата на протосингел. П. Р. Славейков, БП I, 5. Чинът протосингел дава ся обично на еромонасите, които са при архиерейските домове. З. Петров и др., ЧБ (превод), 59.
2. Лице с такава титла. След селските свещеници двама гавази, подир тях владиката на пашовски кон, от страните му протосингелът и архимандритът, отподир двама дякони. Р. Блъсков, СбНУ XVIII, 566.
– От гр. πρωτοσϑγκελλος. — Друга (остар.) форма: п р о т о с ѝ н г е р.