ПРОТОСПАТА̀РИЙ, -ият, -ия, мн. -ии, м. Истор. 1. През Средновековието във Византия и България и др. — титла на висш военачалник. В Скопие младият воевода Никулица бива почетен със сан протоспатарий и стратег. Н. Драгова, КО, 20. Наследникът [на дожа] бил почетен от Цариградского императора Василия Македонца с титла протоспатарий. БКн, 1859, кн. 2, 293.
2. Лице с такава титла. Българите предаваха само двама нормани и протоспатария Контостефан, за които искаха да получат двадесет пленника. А. Дончев, СВС, 727. — Какъв е тоя пожар? — Един кумански конник току сега дойде и ми обади, че пожара запалил протоспатарий Георги. — Как? — Протоспатарият изгорил в пещерата живи адамитите, дето била и жена му. Жена му изгоряла и той полудял. Ив. Вазов, Събр. съч. XVII, 1978 [еа].
– От гр. πρωτος и σπαϑάριος. — Друга форма: п р о т о с в а т а̀ р и й.