ПРОТОСТРА̀ТОРСТВО, мн. няма, ср. Истор. Длъжност, положение на протостратор. За да свърже Георги Тертер със зетя си, чието царуване минаваше съвсем безславно, той отне протостраторството на татарина и го даде на Георги Тертер при условие да се ожени за сестрата на Иван Асен. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 485.


Източник: Речник на българския език (онлайн)