ПРОТО̀ЧЕН1, -чна, -чно, мн. -чни. Прич. мин. страд. от проточа1 като прил. 1. Спец. За вода — който тече, протича някъде; течащ. Противоп. застоял. По-дребните щуки (до килограм) се задържат в среднодълбоки и проточни води. Към края на зимата енергичността на щуката постепенно се завръща. ЛР, 2003, кн. З [еа].
2. Техн. За елемент в машина, уред — през който преминава вода или газ. Каналите, през които преминава парата .., образуват т. нар. проточна част на турбината. Ст. Пиперков и др., ЕМ, 328. Несъмнено подобно сравнение трябва да се прави между помпи с приблизително еднакви мощности, за да бъдат едни и същи относителните загуби в останалите части на проточния канал. В. Геров, ПКВ, 276. Проточен бойлер.
3. Остар. Течен, флуиден, подвижен. Водата е същество проточно, прозирно. Ив. Богоров, КГ, 67. Въздухът е проточно тяло, влажно, прозирно, пъргаво. Ив. Богоров, КГ, 53.
ПРОТО̀ЧЕН2, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от проточа1 като прил. За песен, глас, звук и под. — който е провлечен и звучи бавно, забавено. Двамина гайдари свиреха проточена трапезна песен, останала от вехти времена. А. Каралийчев, НЗ, 121. Проточеният глас на свещеника едва се чуваше. А. Каменова, ХГ, 128. Родопското наречие се отличава по провлачното, дебелото и проточено произношение. Ст. Шишков, ЖБ, 13. Проточен вой. Проточен плач. Проточени викове.
ПРОТО̀ЧЕН3, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от проточа2 като прил. 1. Който е прострян на дължина; опънат, разпрострян. По дърветата се излюпваха гъсеници, някоя се изпускаше от листото и въпреки проточената паяжина цопваше във водата. Д. Фучеджиев, Р, 282.
2. Обикн. за част от тялото — който е издаден напред; опънат. Той [Андрея] смукна няколко пъти с проточени устни. Д. Талев, ЖС, 325. Проточен език.
3. Който е висок, издължен. Той познаваше Вапцаров от морското училище — едно сухо, проточено момче с високо чело и големи тъмни очи. РД, 1959, бр. 256, 3.