ПРОТО̀ЧЕНО нареч. Провлечено, забавено, бавно. Попът вървеше бавно и пееше проточено молитвите. Елин Пелин, Съч. III, 90. — Бате Рангеле-е-е — проточено извика Рилка. Д. Кисьов, Щ, 354. Проточено ридай старуха, / нарежда горестни слова. Хр. Смирненски, Съч. I, 1932, 60.


Източник: Речник на българския език (онлайн)