ПРОТО̀ЧЕНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от проточен1. Тя [поемата] е крайно слаба, .. за да се дочете докрай, пречи нейната извънмерна проточеност. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 161.
