ПРОТРА̀КВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от протраквам; изтракване. Едва-що заглъхна глухото протракване на неговата кола, и в нощния мрак зачаткаха конски копита. В. Геновска, СГ, 384. Той се дразнеше от протракванията на налъмите ѝ.
