ПРОТРЕПТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; протрептя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. протрептя̀л, -а, -о, мн. протрептѐли, св., непрех. Рядко. Трептя кратко или от време на време; потрептявам. Ей от клисурата вечерника полъхва. / .. / На почив селото прибрано е отдавно; / самотно някъде свещица протрепти; / на кръстопът отвъд се някой мерне бавно. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 242.