ПРОТРЍТ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от протрия като прил. 1. За дреха, обувки, чанта, постелка и др. — който е изхабен, претрит, изтънял или скъсан на отделни места в резултат на продължителна употреба; изтрит, износен. До прозореца .. беше приседнал висок мъж с .. извехтели, протрити домашни дрехи. Ст. Дичев, ЗС II, 603. Гостът, кротък интелигент с очила, рядка коса и протрито палто, видимо се развълнува. П. Незнакомов, БЧ, 93. Костюмът му беше изтъркан, на места протрит, но всичко така грижливо и собственоръчно беше зашито, загладено и закърпено, че само много опитно око можеше да различи дори кръпките. Г. Караславов, Избр. съч. II, 210. Раздавачът пъхна небрежно писмата в протритата си чанта, качи се на раздрънкан велосипед и потегли за селото. П. Незнакомов, СНП, 92. Протрит шинел. Протрит калпак. Протрит диван. Протрита шапка. Протрито сако. Протрито одеяло. Протрити цървули. Протрити черги. // За част от дреха — който е изтънял или скъсан в резултат на износване; изтрит, износен. Отвън между двата реда дюкяни премина Коста Станчев пъхнал ръце в протритите си джобове. К. Константинова, НДД, 27. Върху килимчето пред кревата тупнаха чифт скъсани чехли, на един от столовете увисна куртка с протрити ръкави. Св. Минков, РТК, 37.
2. За част от тялото — който е с изранена кожа от продължително триене (по време на работа, при движение и др.); претрит, протъркан И на загубеното селянче с протритите от шаяка кълки и врат му става драго до премаляване. К. Георгиев, ВНП, 6. Като слагаха отново раниците на гръб, войниците усещаха болезнено тежестта им по протритите си рамене. В. Геновска, СГ, 398. Влачеха с мъка диканята .., разхвърляха с протрити до кръв ръце сламата и под нея грейваше златно-червено зърно. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 74.