ПРО̀ТЪК м. Диал. Сито с едри дупки, направено от конски косми, от надупчена кожа или др., за пресяване на жито, боб и др. В избата има: каци, бъчви или бурии .. Но в икономията потребни са еще и други някои нареди .., като стълба, .., решето, протък. Т. Шишков, ПХ (превод), 44. Земем я да видим по-напред, какво ѝ е направила оная вещица: гледам през протък на месечина — хъка, не е; гледам в зелена паница — пак нищо! М. Георгиев, Избр. разк., 90.
– Други форми: п р о̀ т а к, п р о̀ т о к.