ПРОТЪ̀РКАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от протъркам и от протъркам се като прил. За дреха, обувки или др. битови предмети — който е изхабен от продължителна употреба; протрит, изтъркан, износен. Бате Марин изкърпи, изчисти, изглади своя протъркан и окъсан ученически шинел, .. и отиде в училището. Д. Бозаков, ДС, 119. После седна на пейката и започна да разкопчава вехтото си, вече протъркано палто от домашен шаяк. Ст. Марков, ДБ, 46. Той крачеше през снега към театъра .. с протърканите подметки на обувките си. Т. Генов, ДОД, 102. Протъркан костюм. Протъркано одеяло. Протъркани цървули.


Източник: Речник на българския език (онлайн)