ПРОТЪ̀РКВАМ, -аш, несв.; протъ̀ркам, -аш, св., прех. 1. Чрез търкане скъсвам, прокъсвам нещо; протривам.
2. В резултат на продължителна употреба правя нещо (обикн. дреха, обувки и под.) да изтънее, да се захаби и да се прокъса на отделни места; протривам, изтърквам. Отец Спиро .. беше набожен, добър и праведен монах. Носеше посивяла власеница и коленете на гащите му бяха протъркани. А. Каралийчев, ПС III, 145. Как ли ще обясни и техническият ръководител защо един от панталоните е протъркан до разнищване. ВН, 1959, бр. 2468, 2.
3. Наранявам част от кожата по тялото в резултат на продължително търкане с нещо; протривам. Най-напред го [Петкан] облякох с панталони .. След това му уших куртка от козя кожа .. Понеже не бе свикнал, .. оплакваше се от куртката: казваше, че ръкавите го стягат под мишниците и протъркват раменете му. Г. Жечев, РК (превод) [еа]. Някакъв човек .. разтриваше оголената ми гръд .. — Достатъчно! — рече единият мъж. — Не виждаш ли, дявол да го вземе, че съвсем протърка кожата на господина? .. Мъжът .. престана да ме разтрива и някак тромаво се изправи на крака. Н. Милев, МВ (превод) [еа].
4. С ръка, длан потърквам нещо, обикн. част от тялото; протривам, потривам, потърквам. Железни ръце го стиснаха за гушата и го повалиха на земята .. Той отвори очи и разбра, че лежи в калта .. Старецът протърка очи, поиска да се изправи на краката си, но не можа. Елин Пелин, Съч. II, 165. По-уморен .. искаше да се покаже и в разговора си с Катя. Затова често протъркваше челото си и вземаше малко унесен вид. Ст. Чилингиров, РК, 180. — За толкова пари ракия изпиваш ли? .. Очичките на Мандрата се засмяха. Той разбра накъде отива приказката, и си протърка врата, който беше почнал да се поти пак. Ст. Чилингиров, ПЖ, 20. Ех, трябва да се върви, каза непознатият, протърка очите си, надигна се по стената и бързо-бързо се приготви за път. П. Михайлов, ПЗ, 26.
5. Търкам нещо по цялата му повърхност, изцяло, обикн. за да му придам гладкост, блясък или за да го почистя; изтърквам, изтривам. Протъркайте масата с мек парцал, напоен с препарат за почистване на мебели.
6. Прен. Направям нещо по някакъв начин, макар и трудно, някак си. През първите два срока аз едва-едва бях протъркал по една тройчица, та от успеха на третото класно зависеше, дали ще ловя риба на Скъта, или ще зубря алгебрата. О. Василев, ЖБ, 277. протърквам се, протъркам се І. Страд. от протърквам. След като изсъхне боята, обрезът се протърква с мек парцал, за да му се придаде блестяща повърхност. Г. Върбанов и др., НТ, 82. II. Възвр. от протърквам в З знач.
ПРОТЪ̀РКВАМ СЕ несв.; протъ̀ркам се св., непрех. 1. С търкане, триене се допирам до нещо или до някого; отърквам се. Звънеше клепало — там беше Найден! — отвън покрай стената се протърка нещо тежко. Сигурно биволицата. Г. Райчев, ЗК, 104.
2. За дреха, обувки и под. — поради търкане от продължителна употреба се захабявам, изтънявам и се скъсвам; протривам се, изтърквам се, прокъсвам се. Заяко и жена му бяха силно изненадани относно качествата на гащиризона .. Добре, ама постепенно цветът му посивя, гащиризонът на няколко места се протърка, появиха се и първите дупки. Й. Радичков, СР, 105. Дрехите се протъркваха и се късаха, а нямаше с какво да ги подновят. Г. Караславов, ОХ II, 380.
3. За кожата на тялото — проявявам склонност да се наранявам лесно от триене, търкане; протривам се, претривам се.
◊ Протърквам / протъркам прага на някого или нещо. Разг. Постоянно, многократно ходя някъде с цел да измоля, да постигна нещо. Още колко други моми, от харни по-харни, има в Преспа само уста да отворя — прага ще ми протъркат.Д. Талев, ЖС, 232. Едно време, .., когато аз кметувах, протърка прага на общината, докато те назначим кантонер по шосетата. Ст. Марков, ДБ, 198. Протърквам / протъркам ръце. Разг. Изразявам, че изпитвам задоволство от нещо, което се е случило, като потривам ръцете си. — Инспектора го няма! — радостно протърка ръце учителката. Ст. Чилингиров, РК, 137.