ПРОТЪ̀РКВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от протърквам и от протърквам се. Рибата се тегли преди всичко с пръта .. Прътът се подава назад, след което .. бързо се обира охлабеното влакно. Това не позволява протъркването на влакното. ЛР, 2004, кн. 5 [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)