ПРОТЪ̀РСВАМ1, -аш, несв.; протъ̀рся, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разтърсвам, разклащам нещо изцяло. Изведнъж нещо протърси сградата. Δ Събуди се младежът сутринта и протърси раниците си под нара. Раниците си бяха там, но бяха празни. Развика се, че го били ограбили. // С тръсване, тръскане отстранявам нещо от себе си, правя нещо да падне; отърсвам. Па излезна цар Костадин, / .. / та помами сив-бел сокол. / Сви се сокол, та му падна, / та му падна на колено, / та протърси бели крила, / та изтърси бело писмо, / бело писмо, църно слово. Нар. пес., БНПП III [еа]. Долетело сиво соколенце, / та паднало Марку на колено, / протърсило ситни бели крила, / низтърсило ситно бело писмо. Нар. пес., СбНУ XLIII, 162. ● Обр. Пролетният дъждец прошумоля. .. Овошките протърсиха снаги, и сребърни капчици изтупкаха по земята. Ст. Даскалов, МЧ, 5. протърсвам се, протърся се страд.
ПРОТЪ̀РСВАМ2, -аш, несв.; протъ̀рся, -иш, мин. св. -их, св., прех. Рядко. Претърсвам, потърсвам на всички възможни места. „Кога поникна първото зъбче на бебето ви?“ Преди няколко дена имаше същата тема във форума на сайта. Протърси я и ще я намериш. протърсвам се, протърся се страд.