ПРОТЪ̀ТВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от протътвам. В настъпилата тишина едно глухо протътване ни застави да се вслушаме. Това бе далечно предупреждение за приближаващата буря. Бл. Димитрова, От, 94.
