ПРОТЯ̀ЖНО. Нареч. от протяжен1 (в 1 знач.); проточено, провлечено. Едно от кучетата .. изви муцуна към далечното зарево и зави протяжно и зловещо. П. Здравков, НД, 236. От върховете лъхаше хлад и околните гори шумяха — протяжно и жално, като да прокобяваха буря. Др. Асенов, СВ, 89. Едва беше започнало да се разсъмва и по улицата заскрибуцаха протяжно волски и биволски коли. А. Гуляшки, ЗВ, 600. Тежките дъбови врати на двора на конака протяжно изскърцаха. Д. Линков, ЗБ, 108.