ПРОУМЯ̀ВАМ, -аш, несв.; проумѐя, -ѐеш, мин. св. проумя̀х, прич. мин. св. деят. проумя̀л, -а, -о, мн. проумѐли, прич. мин. страд. проумя̀н, -а, -о, мн. проумѐни, св., прех. 1. Схващам смисъла на нещо казано или прочетено, обикн. по-сложно и не съвсем лесно за разбиране; разбирам. — Демократска република? .. — Демек народно управление... — Тъкмо тъй. — Ами пиши го тогаз .. народно управление. Да го проумяват такива като мене. Ст. Дичев, ЗС II, 450. Бори чак сега проумяваше завещания от Исперих път — да бъде България еднаква майка за всички потиснати от Византия народи. Й. Вълчев, СКН, 44. Ние казахме нашата дума и ти я чу. Ако си човек, разбери и проумей. Г. Караиванов, ЮМ, 10.
2. Непрех. Остар. С предл. о т. Разбирам от нещо, мога да вникна в нещо, да схвана смисъла, същността на нещо; разбирам. След обикновенните разменения на думи в подобни случаи, додохме до предмета и аз почнах тъй: „Ефендим, не съм от ония хора, които да не разбират и проумяват от народни и държавни работи“. П. Р. Славейков, БП II, 24. — Граматиката не разбира, / нито от стил пък проумява. — Ами с какво се занимава? / — С какво ли? Редактира! Хр. Радевски, Избр. пр II, 268. Проумява ли свиня от кладенчова вода. Послов. Проумява колкото магаре от кантар. Послов.
3. Имам обяснение, обяснявам си поведението, отношението, постъпките и др. на някого, ориентирам се в същността на някого; разбирам. За него мислеше той, него се мъчеше да проумее. Познаваше го отдавна, почти от момче. П. Вежинов, НС, 234. — Пред майка си аз не мога да оставя думата ми на две да стане. .. Проумей ме веднъж. П. Тодоров, Събр. пр II, 131. Ти още не си ме бил проумял мене какво съм цвете аз! Г, 1863, бр. 1, 4. Певец певеца само проумява, — / а не пазарски кой да е абдал, / чул — недочул, разбрал — неразбрал. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 60. Дайте ясност и смислен ред, / та да ви проумей и джамбазина / и най-чуткия сноб и естет. Н. Марангозов, НПС, 108.
4. Опознавам нещо; разбирам. Иван Белин обичаше да се вглежда внимателно във всяко нещо, да вникне в него, да го проумее. Й. Йовков, ВАХ, 149. Тъй е било и тъй ще бъде — само този, който вярва и обича, проумява смисъла на нещата. К. Петканов, ДЧ, 152.
5. Зная, разбирам езика, на който се говори. Гледат [посетителите] мускалите, миришат ги и разпитват нещо. Бай Ганьо не им проумява от приказката, гледа ги, пухти с цигарето и чете броениците. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 4, 44. — Та като бях лани с Върбана в Русия, видях и разумях много нещо. .. Черквите им като нашите. И езикът им можеш да проумееш. Д. Марчевски, ДВ, 30-31. проумявам се, проумея се І. Страд. от проумявам. Стоян избоботи нещо в заваляните си мустаци, но нищо не се проумя. М. Смилова, ДСВ, 29. Тук [в Рилския манастир] единствено може да се проумее вътрешната сила на един човек и на един народ, когато те са едно и също. К. Константинов, ПЗ, 75. Написаното в учебника не се проумява. ІІ. Взаим. от проумявам. Аз присъствувах пред две Българии, които не се проумяваха. Ив. Вазов, Съч. XIII, 20. Често се случва немец с немец да говори и да не могат да са проумеят. Ив. Богоров, Ч, 1875, кн. 5, 224.