ПРОУЧВА̀ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Лице, което извършва научни проучвания. В тази книжка са представени осем от най-светлите и най-заслужилите изследователи на нашата родна земя: .. Животът на тези проучватели на земните недра у нас е бил труден и нерадостен. Ив. Борисов, НПГ, 3. Много труд положиха проучвателите: топографите, геолозите, хидролозите, геофизиците и геотехниците. НТМ, 1961, кн. 12, 13.

2. Длъжност на специалист в научен институт. Проучвателите в новосъздадения институт .. откриха нов извор с голям дебит михалковска вода. ВН, 1959, бр. 2441, 1.


Източник: Речник на българския език (онлайн)