ПРОФА̀ЗА ж. Биол. Първата фаза от закономерното непряко деление на клетките при растителни и животински организми. Клетъчното деление преминава през няколко фази: профаза — в ядрото хроматиновото вещество се концентрира в малки пръчковидни телца, наречени хромозоми. Вл. Андреев, АЕ, 20.

– От фр. prophase.


Източник: Речник на българския език (онлайн)